бил съм вразумил

Речник на българския език

1. бил съм вразумил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм вразумил е производна форма на вразумя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).