вкова

Речник на българския език

вкова̀ преходен глагол от свършен вид (тип 151tt) редактиране

Значение

вковѐш, мин. св. вкова̀х, мин. прич. вкова̀л, св.вж. вковавам.

Грешни изписвания (7)

  • вковъ
  • вкува
  • вкувъ
  • фкова
  • фковъ
  • фкува
  • фкувъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вко-ва вко-вем
2 лице вко-веш вко-ве-те
3 лице вко-ве вко-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вко-вах вко-вах-ме
2 лице вко-ва вко-вах-те
3 лице вко-ва вко-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вко-вях вко-вях-ме
2 лице вко-ве-ше вко-вях-те
3 лице вко-ве-ше вко-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вковал съм вковала съм вковало съм вковали сме
2 лице вковал си вковала си вковало си вковали сте
3 лице вковал е вковала е вковало е вковали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вковал бях вковала бях вковало бяхме вковали
2 лице беше вковал беше вковала беше вковало бяхте вковали
3 лице беше вковал беше вковала беше вковало бяха вковали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вкова ще вковем
2 лице ще вковеш ще вковете
3 лице ще вкове ще вковат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вковал ще съм вковала ще съм вковало ще сме вковали
2 лице ще си вковал ще си вковала ще си вковало ще сте вковали
3 лице ще е вковал ще е вковала ще е вковало ще са вковали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вкова щяхме да вковем
2 лице щеше да вковеш щяхте да вковете
3 лице щеше да вкове щяха да вковат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вковал щях да съм вковала щях да съм вковало щяхме да сме вковали
2 лице щеше да си вковал щеше да си вковала щеше да си вковало щяхте да сте вковали
3 лице щеше да е вковал щеше да е вковала щеше да е вковало щяха да са вковали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вковял съм вковяла съм вковяло съм вковели сме
2 лице вковял си вковяла си вковяло си вковели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вковал съм вковала съм вковало съм вковали сме
2 лице вковал си вковала си вковало си вковали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вковал била съм вковала било съм вковало били сме вковали
2 лице бил си вковал била си вковала било си вковало били сте вковали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вкова щяла съм да вкова щяло съм да вкова щели сме да вковем
2 лице щял си да вковеш щяла си да вковеш щяло си да вковеш щели сте да вковете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вковал щяла съм да съм вковала щяло съм да съм вковало щели сме да сме вковали
2 лице щял си да си вковал щяла си да си вковала щяло си да си вковало щели сте да сте вковали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вковал бих вковала бих вковало бихме вковали
2 лице би вковал би вковала би вковало бихте вковали
3 лице би вковал би вковала би вковало биха вковали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вко-ви вко-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вко-ван
непълен член вко-ва-ния
пълен член вко-ва-ни-ят
женски род вко-ва-на
членувано вко-ва-на-та
среден род вко-ва-но
членувано вко-ва-но-то
множествено число вко-ва-ни
членувано вко-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вко-вал
непълен член вко-ва-лия
пълен член вко-ва-ли-ят
женски род вко-ва-ла
членувано вко-ва-ла-та
среден род вко-ва-ло
членувано вко-ва-ло-то
множествено число вко-ва-ли
членувано вко-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вко-вял
женски род вко-вя-ла
среден род вко-вя-ло
множествено число вко-ве-ли