вковяла

Речник на българския език

1. вковяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вковяла е производна форма на вкова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вковяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вковяла е производна форма на вкова (мин. деят. несв. прич. ж. р.).