вковяло

Речник на българския език

1. вковяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вковяло е производна форма на вкова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вковяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вковяло е производна форма на вкова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).