вертикала

Речник на българския език

1. вертика̀ла — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вертика̀ли, ж. Вертикал.

Грешни изписвания (7)

  • вертекала
  • вертекалъ
  • вертикалъ
  • виртекала
  • виртекалъ
  • виртикала
  • виртикалъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вер-ти-ка-ла
членувано вер-ти-ка-ла-та
мн.ч. вер-ти-ка-ли
членувано вер-ти-ка-ли-те
звателна форма —

2. вертикала — ед. ч. непълен член

вертикала е производна форма на вертикал (ед. ч. непълен член).

3. вертикала — бройна форма

вертикала е производна форма на вертикал (бройна форма).

Връзки