вертикал

Речник на българския език

вертика̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. вертика̀ли, (два) вертика̀ла, м. Права отвесна линия.
прил. вертика̀лен, вертика̀лна, вертика̀лно, мн. вертика̀лни.

Грешни изписвания (3)

  • вертекал
  • виртекал
  • виртикал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вер-ти-кал
непълен член вер-ти-ка-ла
пълен член вер-ти-ка-лът
мн.ч. вер-ти-ка-ли
членувано вер-ти-ка-ли-те
бройна форма вер-ти-ка-ла
звателна форма