велурен

Речник на българския език

велу̀рен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. велу̀р

Грешни изписвания (3)

  • велурин
  • вилурен
  • вилурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ве-лу-рен
непълен член ве-лу-ре-ния
пълен член ве-лу-ре-ни-ят
ж. р. ве-лу-ре-на
членувано ве-лу-ре-на-та
ср. р. ве-лу-ре-но
членувано ве-лу-ре-но-то
мн. ч. ве-лу-ре-ни
членувано ве-лу-ре-ни-те