велур

Речник на българския език

велу̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Вид обработена кожа с мъх от едната страна.
2. Памучен или вълнен плат с гъст мъх от лицевата страна.
прил. велу̀рен, велу̀рена, велу̀рено, мн. велу̀рени. Велурено яке.

Грешни изписвания (1)

  • вилур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-лур
непълен член ве-лу-ра
пълен член ве-лу-рът
мн.ч. ве-лу-ри
членувано ве-лу-ри-те
бройна форма ве-лу-ра
звателна форма