векторен

Речник на българския език

вѐкторен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • векторин
  • вектурен
  • вектурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. век-то-рен
непълен член век-тор-ния
пълен член век-тор-ни-ят
ж. р. век-тор-на
членувано век-тор-на-та
ср. р. век-тор-но
членувано век-тор-но-то
мн. ч. век-тор-ни
членувано век-тор-ни-те