вѐктор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. вѐктори, (два) вѐктора, м. Спец. В математиката — величина с определена посока, графически изразявана във вид на линия.
прил. вѐкторен, вѐкторна, вѐкторно, мн. вѐкторни.
прил. вѐкторен, вѐкторна, вѐкторно, мн. вѐкторни.
Грешни изписвания (1)
- вектур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | век-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | век-то-ра | |
| пълен член | век-то-рът | |
| мн.ч. | век-то-ри | |
| членувано | век-то-ри-те | |
| бройна форма | век-то-ра | |
| звателна форма | — | |