вѐктор — съществително име, мъжки род (тип 7)
Значение
мн. вѐктори, (два) вѐктора, м. Спец. В математиката — величина с определена посока, графически изразявана във вид на линия.
прил. вѐкторен, вѐкторна, вѐкторно, мн. вѐкторни.
прил. вѐкторен, вѐкторна, вѐкторно, мн. вѐкторни.
Грешни изписвания (1)
- вектур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | век-тор | |
---|---|---|
непълен член | век-то-ра | |
пълен член | век-то-рът | |
мн.ч. | век-то-ри | |
членувано | век-то-ри-те | |
бройна форма | век-то-ра | |
звателна форма | — |