вектор

Речник на българския език

вѐктор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. вѐктори, (два) вѐктора, м. Спец. В математиката — величина с определена посока, графически изразявана във вид на линия.
прил. вѐкторен, вѐкторна, вѐкторно, мн. вѐкторни.

Грешни изписвания (1)

  • вектур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. век-тор
непълен член век-то-ра
пълен член век-то-рът
мн.ч. век-то-ри
членувано век-то-ри-те
бройна форма век-то-ра
звателна форма