вейна

Речник на българския език

вѐйна преходен глагол от свършен вид (тип 152tt) редактиране

Значение

вѐйнеш, мин. св. вѐйнах, мин. прич. вѐйнал, св.вж. вейвам.

Грешни изписвания (1)

  • вейнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вей-на вей-нем
2 лице вей-неш вей-не-те
3 лице вей-не вей-нат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вей-нах вей-нах-ме
2 лице вей-на вей-нах-те
3 лице вей-на вей-на-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вей-нех вей-нех-ме
2 лице вей-не-ше вей-нех-те
3 лице вей-не-ше вей-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вейнал съм вейнала съм вейнало съм вейнали сме
2 лице вейнал си вейнала си вейнало си вейнали сте
3 лице вейнал е вейнала е вейнало е вейнали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вейнал бях вейнала бях вейнало бяхме вейнали
2 лице беше вейнал беше вейнала беше вейнало бяхте вейнали
3 лице беше вейнал беше вейнала беше вейнало бяха вейнали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вейна ще вейнем
2 лице ще вейнеш ще вейнете
3 лице ще вейне ще вейнат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вейнал ще съм вейнала ще съм вейнало ще сме вейнали
2 лице ще си вейнал ще си вейнала ще си вейнало ще сте вейнали
3 лице ще е вейнал ще е вейнала ще е вейнало ще са вейнали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вейна щяхме да вейнем
2 лице щеше да вейнеш щяхте да вейнете
3 лице щеше да вейне щяха да вейнат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вейнал щях да съм вейнала щях да съм вейнало щяхме да сме вейнали
2 лице щеше да си вейнал щеше да си вейнала щеше да си вейнало щяхте да сте вейнали
3 лице щеше да е вейнал щеше да е вейнала щеше да е вейнало щяха да са вейнали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вейнел съм вейнела съм вейнело съм вейнели сме
2 лице вейнел си вейнела си вейнело си вейнели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вейнал съм вейнала съм вейнало съм вейнали сме
2 лице вейнал си вейнала си вейнало си вейнали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вейнал била съм вейнала било съм вейнало били сме вейнали
2 лице бил си вейнал била си вейнала било си вейнало били сте вейнали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вейна щяла съм да вейна щяло съм да вейна щели сме да вейнем
2 лице щял си да вейнеш щяла си да вейнеш щяло си да вейнеш щели сте да вейнете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вейнал щяла съм да съм вейнала щяло съм да съм вейнало щели сме да сме вейнали
2 лице щял си да си вейнал щяла си да си вейнала щяло си да си вейнало щели сте да сте вейнали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вейнал бих вейнала бих вейнало бихме вейнали
2 лице би вейнал би вейнала би вейнало бихте вейнали
3 лице би вейнал би вейнала би вейнало биха вейнали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вей-ни вей-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вей-нат
непълен член вей-на-тия
пълен член вей-на-ти-ят
женски род вей-на-та
членувано вей-на-та-та
среден род вей-на-то
членувано вей-на-то-то
множествено число вей-на-ти
членувано вей-на-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вей-нал
непълен член вей-на-лия
пълен член вей-на-ли-ят
женски род вей-на-ла
членувано вей-на-ла-та
среден род вей-на-ло
членувано вей-на-ло-то
множествено число вей-на-ли
членувано вей-на-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вей-нел
женски род вей-не-ла
среден род вей-не-ло
множествено число вей-не-ли