вейнали

Речник на българския език

1. вейнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вейнали е производна форма на вейна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вейнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вейнали е производна форма на вейна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).