вейнел

Речник на българския език

1. вейнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вейнел е производна форма на вейна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вейнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

вейнел е производна форма на вейна (мин. деят. несв. прич. м. р.).