бълво̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7)
Значение
мн. бълво̀чи, м.
1. Само ед. Това, което е повърнато.
2. Прен. Пренебр. Обикн. мн. Грубости, обиди, клевети.
1. Само ед. Това, което е повърнато.
2. Прен. Пренебр. Обикн. мн. Грубости, обиди, клевети.
Грешни изписвания (1)
- балвоч
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | бъл-воч | |
---|---|---|
непълен член | бъл-во-ча | |
пълен член | бъл-во-чът | |
мн.ч. | бъл-во-чи | |
членувано | бъл-во-чи-те | |
бройна форма | бъл-во-ча | |
звателна форма | — |