бълво̀ч
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. бълво̀чи, м.
1. Само ед. Това, което е повърнато.
2. Прен. Пренебр. Обикн. мн. Грубости, обиди, клевети.
1. Само ед. Това, което е повърнато.
2. Прен. Пренебр. Обикн. мн. Грубости, обиди, клевети.
Грешни изписвания (1)
- балвоч
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бъл-воч | |
|---|---|---|
| непълен член | бъл-во-ча | |
| пълен член | бъл-во-чът | |
| мн.ч. | бъл-во-чи | |
| членувано | бъл-во-чи-те | |
| бройна форма | бъл-во-ча | |
| звателна форма | — | |