бълвоч

Речник на българския език

бълво̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бълво̀чи, м.
1. Само ед. Това, което е повърнато.
2. Прен. Пренебр. Обикн. мн. Грубости, обиди, клевети.

Грешни изписвания (1)

  • балвоч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъл-воч
непълен член бъл-во-ча
пълен член бъл-во-чът
мн.ч. бъл-во-чи
членувано бъл-во-чи-те
бройна форма бъл-во-ча
звателна форма