бутало

Речник на българския език

1. бута̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. бутала̀, ср. Спец. Прът с метален диск, който плътно се движи в цилиндър, като всмуква и изтласква въздух или течност.

Грешни изписвания (3)

  • ботало
  • боталу
  • буталу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-та-ло
членувано бу-та-ло-то
мн.ч. бу-та-ла
членувано бу-та-ла-та

2. бутало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бутало е производна форма на бутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. бутало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бутало е производна форма на бутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. бутало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бутало е производна форма на бутам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. бутало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бутало е производна форма на бутам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).