буталата

Речник на българския език

1. буталата — мн. ч. членувано

буталата е производна форма на бутало (мн. ч. членувано).

2. буталата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

буталата е производна форма на бутам (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).