бурканче

Речник на българския език

бурка̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • борканче
  • борканчи
  • бурканчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бур-кан-че
членувано бур-кан-че-то
мн.ч. бур-кан-че-та
членувано бур-кан-че-та-та