буркан

Речник на българския език

бурка̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бурка̀ни, (два) бурка̀на, м. Стъклен съд с широко гърло и с цилиндрична форма за компот, сладко и др.
същ. умал. бурка̀нче, мн. бурка̀нчета, ср. Бурканче мед.

Грешни изписвания (1)

  • боркан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бур-кан
непълен член бур-ка-на
пълен член бур-ка-нът
мн.ч. бур-ка-ни
членувано бур-ка-ни-те
бройна форма бур-ка-на
звателна форма