букет

Речник на българския език

букѐт — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. букѐти, (два) букѐта, м.
1. Свързани в едно, подбрани и подредени стръкове цветя. Букет рози. Букет горски цветя.
2. Прен. Съвкупност, цяло, чиито съставки се намират в хармония. Букет от дарования. Букет от аромати.
същ. умал. букѐтче, мн. букѐтчета, ср. (в 1 знач.).

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бокет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-кет
непълен член бу-ке-та
пълен член бу-ке-тът
мн.ч. бу-ке-ти
членувано бу-ке-ти-те
бройна форма бу-ке-та
звателна форма —

Връзки