бука

Речник на българския език

1. бука — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-ка
членувано бу-ка-та
мн.ч. бу-ки
членувано бу-ки-те
звателна форма —

2. бука — ед. ч. непълен член

бука е производна форма на бук (ед. ч. непълен член).

3. бука — бройна форма

бука е производна форма на бук (бройна форма).

Връзки