бук

Речник на българския език

1. бук — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бу̀кът, бу̀ка, мн. бу̀кове, (два) бу̀ка, м. Широколистно планинско дърво с гладна сива кора и назъбени листа, чиято дървесина се използва за дървен материал.
прил. бу̀ков, бу̀кова, бу̀ково, мн. бу̀кови. Букова дъска.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бук
непълен член бу-ка
пълен член бу-кът
мн.ч. бу-ко-ве
членувано бу-ко-ве-те
бройна форма бу-ка
звателна форма —

2. Бук — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Връзки