буза

Речник на българския език

бу̀за съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бу̀зи, ж. Всяка от двете страни на лицето — от скулите до долната челюст. Червени бузи. Пълни бузи.
същ. умал. бу̀зка, мн. бу̀зки, ж.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бузъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-за
членувано бу-за-та
мн.ч. бу-зи
членувано бу-зи-те
звателна форма