буботещ

Речник на българския език

1. бубо̀тещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • боботешт
  • боботещ
  • боботишт
  • боботищ
  • буботешт
  • буботишт
  • буботищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бу-бо-тещ
непълен член бу-бо-те-щия
пълен член бу-бо-те-щи-ят
ж. р. бу-бо-те-ща
членувано бу-бо-те-ща-та
ср. р. бу-бо-те-що
членувано бу-бо-те-що-то
мн. ч. бу-бо-те-щи
членувано бу-бо-те-щи-те

2. буботещ — сег. деят. прич. м. р.

буботещ е производна форма на буботя (сег. деят. прич. м. р.).