буботещият

Речник на българския език

1. буботещият — м. р. пълен член

буботещият е производна форма на буботещ (м. р. пълен член).

2. буботещият — сег. деят. прич. м. р. пълен член

буботещият е производна форма на буботя (сег. деят. прич. м. р. пълен член).