бръчка

Речник на българския език

1. бръ̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бръ̀чки, ж. Гънка по кожата на лицето, шията, ръцете. Лицето ѝ цялото е в бръчки. Нямам нито една бръчка.

Грешни изписвания (1)

  • бръчкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бръч-ка
членувано бръч-ка-та
мн.ч. бръч-ки
членувано бръч-ки-те
звателна форма

2. бръчка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бръчка е производна форма на бръчкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. бръчка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бръчка е производна форма на бръчкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. бръчка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бръчка е производна форма на бръчкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).