брулещ

Речник на българския език

1. бру̀лещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • брулешт
  • брулишт
  • брулищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бру-лещ
непълен член бру-ле-щия
пълен член бру-ле-щи-ят
ж. р. бру-ле-ща
членувано бру-ле-ща-та
ср. р. бру-ле-що
членувано бру-ле-що-то
мн. ч. бру-ле-щи
членувано бру-ле-щи-те

2. брулещ — сег. деят. прич. м. р.

брулещ е производна форма на бруля (сег. деят. прич. м. р.).