брулещият

Речник на българския език

1. брулещият — м. р. пълен член

брулещият е производна форма на брулещ (м. р. пълен член).

2. брулещият — сег. деят. прич. м. р. пълен член

брулещият е производна форма на бруля (сег. деят. прич. м. р. пълен член).