брониран

Речник на българския език

1. бронѝран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

бронѝрана, бронѝрано, мн. бронѝрани, прил. Който е покрит с броня или снабден с броня. Брониран автомобил.

Грешни изписвания (3)

  • бронирън
  • бруниран
  • брунирън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бро-ни-ран
непълен член бро-ни-ра-ния
пълен член бро-ни-ра-ни-ят
ж. р. бро-ни-ра-на
членувано бро-ни-ра-на-та
ср. р. бро-ни-ра-но
членувано бро-ни-ра-но-то
мн. ч. бро-ни-ра-ни
членувано бро-ни-ра-ни-те

2. брониран — мин. страд. прич. м. р.

брониран е производна форма на бронирам (мин. страд. прич. м. р.).