бронираното

Речник на българския език

1. бронираното — ср. р. членувано

бронираното е производна форма на брониран (ср. р. членувано).

2. бронираното — мин. страд. прич. ср. р. членувано

бронираното е производна форма на бронирам (мин. страд. прич. ср. р. членувано).