брикетен

Речник на българския език

брикѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • брекетен
  • брекетин
  • брикетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бри-ке-тен
непълен член бри-кет-ния
пълен член бри-кет-ни-ят
ж. р. бри-кет-на
членувано бри-кет-на-та
ср. р. бри-кет-но
членувано бри-кет-но-то
мн. ч. бри-кет-ни
членувано бри-кет-ни-те