брикети

Речник на българския език

1. брикѐти — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн., брикѐт м. Пресовани и слепени дребнозърнести или праховидни въглища в малки късове, които се използват за отопление.
прил. брикѐтен, брикѐтна, брикѐтно, мн. брикѐтни. Брикетна фабрика.

Грешни изписвания (3)

  • брекете
  • брекети
  • брикете

2. брикети — мн. ч.

брикети е производна форма на брикет (мн. ч.).

Връзки