брикет

Речник на българския език

брикѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • брекет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бри-кет
непълен член бри-ке-та
пълен член бри-ке-тът
мн.ч. бри-ке-ти
членувано бри-ке-ти-те
бройна форма бри-ке-та
звателна форма