брана

Речник на българския език

1. бра̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бра̀ни, ж. Земеделско сечиво за разбиване и разнасяне на буците пръст в изорана площ.

Грешни изписвания (1)

  • бранъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бра-на
членувано бра-на-та
мн.ч. бра-ни
членувано бра-ни-те
звателна форма

2. брана — мин. страд. прич. ж. р.

брана е производна форма на бера (мин. страд. прич. ж. р.).