браните

Речник на българския език

1. браните — мн. ч. членувано

браните е производна форма на брана (мн. ч. членувано).

2. браните — сег. вр., 2 л., мн. ч.

браните е производна форма на браня (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

3. браните — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

браните е производна форма на бера (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).