бохем

Речник на българския език

бохѐм съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бохѐми, м. Човек от изкуството, културата и литературата, който води весел и безгрижен живот; бонвиван.
прил. бохѐмски, бохѐмска, бохѐмско, мн. бохѐмски. Бохемски живот.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бухем

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-хем
непълен член бо-хе-ма
пълен член бо-хе-мът
мн.ч. бо-хе-ми
членувано бо-хе-ми-те
бройна форма бо-хе-ма
звателна форма