безгрижник

Речник на българския език

безгрижник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-г-риж-ник
непълен член без-г-риж-ни-ка
пълен член без-г-риж-ни-кът
мн.ч. без-г-риж-ни-ци
членувано без-г-риж-ни-ци-те
бройна форма без-г-риж-ни-ци
звателна форма без-г-риж-ни-ко