бобров

Речник на българския език

бо̀бров прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. бо̀бър

Грешни изписвания (3)

  • бобрув
  • боброф
  • бобруф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. боб-ров
непълен член боб-ро-вия
пълен член боб-ро-ви-ят
ж. р. боб-ро-ва
членувано боб-ро-ва-та
ср. р. боб-ро-во
членувано боб-ро-во-то
мн. ч. боб-ро-ви
членувано боб-ро-ви-те