бобър

Речник на българския език

бо̀бър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. бо̀бри, (два) бо̀бъра, м. Гризач с ценна кожа, който живее във вода и на суша.
прил. бо̀бров, бо̀брова, бо̀брово, мн. бо̀брови. Боброва кожа.

Грешни изписвания (1)

  • бобар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-бър
непълен член бо-бъ-ра
пълен член бо-бъ-рът
мн.ч. боб-ри
членувано боб-ри-те
бройна форма бо-бъ-ра
звателна форма