блеещ

Речник на българския език

1. блѐещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • блеешт
  • блеишт
  • блеищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бле-ещ
непълен член бле-е-щия
пълен член бле-е-щи-ят
ж. р. бле-е-ща
членувано бле-е-ща-та
ср. р. бле-е-що
членувано бле-е-що-то
мн. ч. бле-е-щи
членувано бле-е-щи-те

2. блеещ — сег. деят. прич. м. р.

блеещ е производна форма на блея (сег. деят. прич. м. р.).