блеещият

Речник на българския език

1. блеещият — м. р. пълен член

блеещият е производна форма на блеещ (м. р. пълен член).

2. блеещият — сег. деят. прич. м. р. пълен член

блеещият е производна форма на блея (сег. деят. прич. м. р. пълен член).