благоустройство

Речник на българския език

благоустро̀йство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Добра уредба, наличие на удобства за живеене. Започва благоустройството на квартала.
прил. благоустро̀йствен, благоустро̀йствена, благоустро̀йствено, мн. благоустро̀йствени. Благоустройствен план.

Грешни изписвания (15)

  • благоостройство
  • благоостройству
  • благоустройству
  • благуостройство
  • благуостройству
  • благуустройство
  • благуустройству
  • блъгоостройство
  • блъгоостройству
  • блъгоустройство
  • блъгоустройству
  • блъгуостройство
  • блъгуостройству
  • блъгуустройство
  • блъгуустройству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-ус-т-ройс-т-во
членувано бла-го-ус-т-ройс-т-во-то
мн.ч. бла-го-ус-т-ройс-т-ва
членувано бла-го-ус-т-ройс-т-ва-та