градоустройство

Речник на българския език

градоустро̀йство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Дейност, свързана с планирането, изграждането и благоустройството на градове.
прил. градоустро̀йствен, градоустро̀йствена, градоустро̀йствено, мн. градоустро̀йствени. Градоустройствен план.

Грешни изписвания (15)

  • градоостройство
  • градоостройству
  • градоустройству
  • градуостройство
  • градуостройству
  • градуустройство
  • градуустройству
  • гръдоостройство
  • гръдоостройству
  • гръдоустройство
  • гръдоустройству
  • гръдуостройство
  • гръдуостройству
  • гръдуустройство
  • гръдуустройству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-до-ус-т-ройс-т-во
членувано гра-до-ус-т-ройс-т-во-то
мн.ч. гра-до-ус-т-ройс-т-ва
членувано гра-до-ус-т-ройс-т-ва-та