благодушие

Речник на българския език

благоду̀шие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • благудушие
  • блъгодушие
  • блъгудушие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-ду-шие
членувано бла-го-ду-ши-е-то
мн.ч. бла-го-ду-шия
членувано бла-го-ду-ши-я-та