бисер

Речник на българския език

1. бѝсер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бѝсери, (два) бѝсера, м. Бяло или светложълто лъскаво зърно, което се образува в черупката на някои миди и служи за накит; перла, маргарит.
прил. бѝсерен, бѝсерна, бѝсерно, мн. бѝсерни. Бисерна огърлица.
прил. бѝсеров, бѝсерова, бѝсерово, мн. бѝсерови.

Грешни изписвания (1)

  • бисир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-сер
непълен член би-се-ра
пълен член би-се-рът
мн.ч. би-се-ри
членувано би-се-ри-те
бройна форма би-се-ра
звателна форма

2. Бѝсер географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Бисир

3. Бѝсер лично име (тип 206) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Бисир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма Би-сер
женска форма