маргарит

Речник на българския език

1. маргарѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Скъпоценни бели зърна, които се изваждат от някои миди; бисер.
прил. маргарѝтов, маргарѝтова, маргарѝтово, мн. маргарѝтови. Маргаритова огърлица.

Грешни изписвания (3)

  • маргърит
  • мъргарит
  • мъргърит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-га-рит
непълен член мар-га-ри-та
пълен член мар-га-ри-тът
мн.ч. мар-га-ри-ти
членувано мар-га-ри-ти-те
бройна форма мар-га-ри-та
звателна форма

2. Маргарѝт лично име (тип 205) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Маргърит
  • Мъргарит
  • Мъргърит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма Мар-га-рит
женска форма Мар-га-ри-та