бивол

Речник на българския език

бѝвол съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бѝволи, (два) бѝвола, м. Едро рогато преживно животно с черна кожа, което се използва за впрягане.
прил. бѝволски, бѝволска, бѝволско, мн. бѝволски. Биволско мляко.

Грешни изписвания (1)

  • бивул

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-вол
непълен член би-во-ла
пълен член би-во-лът
мн.ч. би-во-ли
членувано би-во-ли-те
бройна форма би-во-ла
звателна форма