безсрочен

Речник на българския език

безсро̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безсро̀чна, безсро̀чно, мн. безсро̀чни, прил. Който няма определен срок. Безсрочен договор.
нареч. безсро̀чно.

Грешни изписвания (7)

  • безсрочин
  • бесрочен
  • бесрочин
  • бизсрочен
  • бизсрочин
  • бисрочен
  • бисрочин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-сро-чен
непълен член без-сроч-ния
пълен член без-сроч-ни-ят
ж. р. без-сроч-на
членувано без-сроч-на-та
ср. р. без-сроч-но
членувано без-сроч-но-то
мн. ч. без-сроч-ни
членувано без-сроч-ни-те