безпризорен

Речник на българския език

безпризо̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безпризо̀рна, безпризо̀рно, мн. безпризо̀рни, прил. За когото не се полагат грижи; бездомен. Безпризорни деца.

Грешни изписвания (7)

  • безпрезорен
  • безпрезорин
  • безпризорин
  • бизпрезорен
  • бизпрезорин
  • бизпризорен
  • бизпризорин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-п-ри-зо-рен
непълен член без-п-ри-зор-ния
пълен член без-п-ри-зор-ни-ят
ж. р. без-п-ри-зор-на
членувано без-п-ри-зор-на-та
ср. р. без-п-ри-зор-но
членувано без-п-ри-зор-но-то
мн. ч. без-п-ри-зор-ни
членувано без-п-ри-зор-ни-те