барикада

Речник на българския език

барика̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. барика̀ди, ж. Заграждение от различни предмети и материали, което служи за защита и/или преграда при улични боеве.
прил. барика̀ден, барика̀дна, барика̀дно, мн. барика̀дни. Барикадни боеве.

Грешни изписвания (7)

  • барекада
  • барекадъ
  • барикадъ
  • бърекада
  • бърекадъ
  • бърикада
  • бърикадъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ри-ка-да
членувано ба-ри-ка-да-та
мн.ч. ба-ри-ка-ди
членувано ба-ри-ка-ди-те
звателна форма