антипод

Речник на българския език

антипо̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. антипо̀ди, (два) антипо̀да, м. Предмет, явление, лице, противоположно по свойства и качества на друг предмет, явление, лице.

Грешни изписвания (4)

  • антепот
  • антипот
  • ънтепот
  • ънтипот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-ти-под
непълен член ан-ти-по-да
пълен член ан-ти-по-дът
мн.ч. ан-ти-по-ди
членувано ан-ти-по-ди-те
бройна форма ан-ти-по-да
звателна форма